Психолозите съветват

ПСИХОЛОЗИТЕ СЪВЕТВАТ... „ГЛЕЗЕНИТЕ ДЕЦА НЕ СА ЩАСТЛИВИ“ Нина Стайкова,психолог Спомняте ли си,че когато носихте първото си дете,са Ви казвали:“Сега е момента да си почиваш.Използвай го,защото после няма да имаш миг покой.“Тогава,отдадени на проблемите на бременността и щастието,че носите в себе си живот,не обръщахте внимание на тези приказки.Казвахте си:“Какво толкова се оплакват,как може човек да се оплаква,когато гледа и възпитава детето си?“.Едва после разбирате каква огромна радост,грижа и отговорност са децата или както казва поетът: Сине мой,надежда моя скъпа, радост в грижи-грижи в радостта... Действително в нашите деца влагаме своите надежди и непрестанно си задаваме въпроси:“Как да ги възпитаваме?Трябва ли да ги наказваме?На какво да ги учим?Правилно ли постъпих?Как да ги предпазим от лоши влияния?“ и т.н.,и т.н. до безкрай. Всъщност ние възпитаваме децата си така,както нас са ни възпитавали и изграждаме семейството си според модела на семейството,в което сме израснали.В спокойните и щастливи семейства растат спокойни,щастливи и уравновесени деца.С това обаче не може да се каже,че в другите семейства не могат да се възпитават добре децата. Има един много основен въпрос във възпитанието-глезенето.Нека да разгледаме как се появява то, как да се справим с него.Често,водени от абсолютно ненужно чувство за вина,родителите задоволяват всяко желание на децата си,като ги обсипват с внимание и подаръци и по този начин им стават роби. Много родители казват:“Детето е единственото нещо,което дава смисъл на живота ми!Аз живея само заради децата си!” и нещата се натрупват.Детето става център на вниманието.То разбира,че родителите му са готови на всичко,за да задоволят всеки негов каприз и започва да иска да притежава още и още.В резултат на това то става малък тиранин,готов на всичко,за да реализира инстинкта си за власт.Няма нещо,което такова дете да не е способно да направи. Забравяйки своите потребности, интереси, желания и подчинявайки ритъма на целия си живот единствено за грижите, потребностите, интересите и желанията на детето,родителите разминават собствените си граници,това им пречи да поставят ясни граници и на детето си.Свободата,която му дават,се превръща в най голямото наказание за него,защото то няма сигурност и опорни точки.И когато в пубертета започне естествения процес на отхвърляне зависимостта от родителите, не се знае в каква посока ще се развият нещата.Защото такъв човек няма опорни точки.Той не знае какво е добро и лошо,ред и анархия,няма собствени граници и поради това може да нарушава безмилостно границите на другите.Не е в състояние да носи отговорността за себе си,а още по-малко за тези,които ги заобикалят. Всяка крайност във възпитанието на детето-от сурова строгост, до краен либерализъм,от себепожертвователна обич до отхвърляне,води до крайности в поведението и развитието му.Родителите трябва да са в състояние да поставят ограничения на своите деца, защото в противен случай губят авторитета си пред тях,а това е наистина нещо много неприятно за всяко дете. Децата имат нужда както от внимание и обич,така и от ограничения,поставяни с твърдост,но без викове и крясъци.Връзката ни с тях трябва да се изгражда на основата на взаимно уважение-„желязна ръка в кадифена ръкавица“-това е. И така: --Забравете чувството за вина.Вие сте единствените достойни родители на децата си.Ако търпението Ви се е изчерпало, приложете строго,но не жестоко наказание.Не се колебайте,когато трябва да проявите твърдост.Не забравяйте,че детето се нуждае от това,то иска да бъде спряно. --Никога не отменяйте наказанието преждевременно.Не се срамувайте от себе си,когато избухнете и не се опитвайте да подкупите детето си,за да изкупите вината си,защото такава няма. --Не забравяйте,че разглезените деца не са щастливи. --Запомнете:родителите също имат права!Отстоявайте правата си.Така ще приучите детето си,че трябва да се съобразява не само със себе си,но и с околните,и по този начин ще го научите на този много полезен житейски урок,а това ще му помогне да се адаптира безпроблемно в околния свят. -- Оставяйте детето да понася последствията от собственото си поведение-това ще го научи на отговорност. --Добрият родител е отговорният родител,а не всепрощаващият,себеотри- чащият се,угаждащият,винаги закрилящият,този с чувството на вина,който няма време за себе си,който не си позволява собствен живот. Ако въведем ясни правила и сме твърди и последователни в изискванията си и едновременно с това показваме на децата си нашата любов и емоционална подкрепа,те ще могат да изпробват себе си,своята сила и спокойни и уверени да изследват непознатия за тях външен свят.И тогава няма да има смисъл да се страхуваме за тяхното бъдеще. Благодарим Ви за вниманието!